Тръмп постави Иран пред избор: сделка или нови удари, докато преговорите буксуват
Доналд Тръмп отправи едно от най-острите си предупреждения към Иран от началото на последния дипломатически опит за прекратяване на конфликта. Американският президент заяви, че Вашингтон скоро ще трябва да избере между споразумение с Техеран и нови военни действия, използвайки необичайно директната формулировка: „Или ги взривяваме, или сключваме сделка“. Думите идват в критичен момент – Иран вече е получил американски отговор на последното си предложение, Катар продължава посредническите усилия, но основните разногласия между двете страни остават. След месеци на война, блокади и сътресения на енергийните пазари въпросът е дали заплахата на Тръмп е последен опит за натиск преди споразумение или сигнал за нова военна ескалация. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#Тръмп #Иран #САЩ #Техеран #Вашингтон #БлизъкИзток #Война #МирниПреговори #Ормуз #Петрол #Катар #Арагчи #Пезешкиан #Геополитика #МариновNEWS
Ердоган настоява за натиск срещу Израел: Сирия влиза в центъра на турското предупреждение
Вашингтон увеличава натиска, но дипломатическият канал все още не е затворен
POLITICO съобщава, че Тръмп е отправил предупреждението на 30 септември, докато преговорите между Вашингтон и Техеран продължават да срещат сериозни препятствия.
Пред журналисти в Овалния кабинет американският президент представи ситуацията като избор между две възможности – споразумение или допълнителна военна сила.
„Трябва да вземем това решение: или ги взривяваме, или сключваме сделка“, заяви Тръмп. След това предупреди, че сегашната ситуация няма да продължи дълго и ще приключи „по един или друг начин“.
Формулировката е крайно остра, но засега Белият дом не е обявил конкретна нова военна операция.
Затова думите на Тръмп трябва да се разглеждат едновременно като военна заплаха и като средство за натиск върху Иран в момент, когато посредниците все още се опитват да постигнат дипломатически пробив.
Само ден по-рано иранският външен министър Абас Арагчи е получил чрез катарски посредници американски отговор на предложен от Техеран седемдневен план за изграждане на доверие.
Според Reuters инициативата е свързана с постепенно намаляване на напрежението и нормализиране на корабоплаването през Ормузкия проток. Разговорите в момента са съсредоточени и върху последователността, в която отделните мерки трябва да бъдат приложени.
Това означава, че дипломацията все още не е приключила.
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че Техеран ще положи усилия за постигане на споразумение, но настоя то да бъде основано на принцип, който носи приемлив резултат и за двете страни.
Зад тези дипломатически формулировки обаче стоят много по-трудни въпроси.
Вашингтон и Техеран трябва да намерят решение за иранската ядрена програма, санкциите, свободното корабоплаване през Ормузкия проток и условията за трайно прекратяване на конфликта.
Ормуз има особено значение.
Протокът е една от най-важните морски артерии за световната енергетика. Продължителният конфликт и ограниченията върху корабоплаването вече оказват влияние върху международните пазари.
На 1 октомври цената на Brent отново премина около 100 долара за барел на фона на проблемите с глобалните доставки на горива и несигурността около Близкия изток. Пазарите внимателно следят и дипломатическите контакти между САЩ и Иран.
Затова евентуална нова ескалация няма да бъде само двустранен проблем между Вашингтон и Техеран.
Последствията могат да достигнат до цените на петрола, транспортните маршрути и икономиките на държави далеч извън региона.
Същевременно натискът върху Иран вече е значителен.
Конфликтът, санкциите и ограниченията върху търговията поставят иранската икономика под сериозно напрежение. Именно икономическата цена е един от инструментите, чрез които Вашингтон се опитва да увеличи готовността на Техеран за отстъпки.
Но натискът работи и в обратната посока.
Продължителната нестабилност в Персийския залив създава проблеми за САЩ и партньорите им, особено когато засяга международното корабоплаване и цените на горивата.
Това обяснява защо Катар продължава да посредничи между страните дори след публичните заплахи.
Дипломатическият процес вече премина през няколко момента, в които изглежда близо до провал. Associated Press съобщава, че посредниците продължават да търсят формула за споразумение, но остават значителни препятствия по въпросите за санкциите, ядрената програма и Ормузкия проток.
Допълнително напрежение създаде и дипломатическият сблъсък в Ню Йорк.
Държавният секретар Марко Рубио нареди на Арагчи и иранската делегация да напуснат Ню Йорк по-рано от очакваното след ограничения напредък в непреките разговори. Иранската страна оспори американската версия за случилото се и заяви, че заминаването е било предварително планирано.
Това показва колко противоречива е сегашната ситуация.
От едната страна Тръмп говори за възможни нови удари.
От другата Вашингтон изпраща официален отговор на иранско предложение и продължава да комуникира чрез посредници.
Подобна комбинация между военна заплаха и дипломатически контакт е част от стратегията на натиск, но носи очевиден риск. Ако едната страна приеме предупрежденията като подготовка за неизбежна атака, възможността за грешна преценка се увеличава.
И точно тук се намира най-важният въпрос през следващите дни.
Не дали САЩ и Иран разговарят – те все още го правят чрез посредници – а дали разговорите могат да произведат достатъчно конкретен резултат, преди политическият и военният натиск да направи компромиса още по-труден.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че думите на Тръмп трябва да се разглеждат като сериозна заплаха, но не и като доказателство, че решение за нов мащабен удар вече е взето. Американският президент едновременно увеличава военния натиск и оставя отворена възможността за сделка. Иран също показва готовност да продължи разговорите, но не приема американските условия без промени. Така Вашингтон и Техеран навлизат в най-опасната част от подобни преговори – моментът, в който и двете страни искат споразумение само ако могат да го представят като приемлив резултат, а заплахата от нова ескалация се използва като средство за постигането му.
Източник: Маринов NEWS
