Магистрала в плен на вечния скандал: кой превърна Кресненското дефиле в заложник и кой реши проблема
Недовършеният участък на автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле отново беше превърнат в арена на тежък сблъсък между държавата, природозащитни организации и местната власт. Поводът беше техническият форум на Бернската конвенция, проведен от 22 до 24 април 2024 г. в Сандански. Докато едни представиха срещата като пореден опит за блокиране на магистралата, официалните документи разкриват по-сложна картина: спор за трасето, безопасността, биоразнообразието и цената на десетилетното държавно безсилие. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ
#АМСтрума #КресненскоДефиле #БернскаКонвенция #Сандански #Магистрала #ПътнаБезопасност #България #Екология #Инфраструктура #ЕвропейскиСъюз #Натура2000 #АПИ #МОСВ #МариновNEWS #АктуалниНовини
Американският век се пропуква: Вашингтон превърна световния ред в оръжие и започна да губи света
Форумът в Сандански не беше таен екологичен трибунал, а предварително планирана техническа работна среща, произтичаща от Препоръка №212 на Бернската конвенция. Участваха представители на българските институции, международни специалисти, неправителствени организации и местната власт. Обсъждани бяха екологичната свързаност, безопасността на транспортните коридори и възможностите за ограничаване на щетите върху защитени видове. Официалната хронология на Съвета на Европа показва, че спорът се наблюдава международно още от 2001 г., а през 2015 г. случаят е възстановен като „възможно досие“.
„През април зелените опитали отново да провалят довършването на АМ „Струма“, гласи основното твърдение в публикацията на сайта „Гласове“. Материалът представя участието на природозащитните организации в срещата като акция срещу строителството и поставя акцент върху твърденията за вълци, мечки и други едри хищници в района. Публикацията внушава, че екологичните аргументи се използват за отлагане на проекта, който вече десетилетия не може да бъде завършен, въпреки стратегическото му значение за България и европейския транспортен коридор към Гърция.
Официалната информация на сайта на Съвета на Европа обаче представя друга картина от тази в „Гласове“. Според институцията целта на форума е била обмяна на опит за устойчиво развитие на транспортните коридори, опазване на биоразнообразието и адаптация към климатичните предизвикателства. В последвалото решение на Постоянния комитет е записано, че срещата е преминала конструктивно и страните са одобрили общи заключения. Няма официално решение, според което участниците са поискали пълно спиране на източното трасе или прекратяване на проекта за автомагистрала „Струма“.
Това не означава, че екологичният натиск е измислица. Коалицията „Да спасим Кресненското дефиле“ от години оспорва възможността съществуващият път Е-79 да бъде превърнат в едното платно на автомагистралата. Природозащитниците настояват основният транзитен поток да бъде изведен от дефилето, тъй като районът попада в защитени зони от мрежата „Натура 2000“. Те се позовават на риска за местообитанията и на ранни ангажименти на България за избягване на дефилето. Техните възражения са част от официалната процедура, но всяко ново обжалване неизбежно удължава агонията на проекта.
След априлския форум последва решение, което разбива удобната пропагандна схема „магистрала срещу природа“. През декември 2024 г. Постоянният комитет на Бернската конвенция прие, че строителството на източното платно от Кулата към София извън дефилето трябва да започне възможно най-скоро. Комитетът едновременно подкрепи извеждането на трафика и поиска второто платно от София към Кулата също да бъде проучено извън теснината. Публикуваното решение по случая призовава държавата, неправителствените организации и Европейската комисия да подкрепят изпълнението, а не да го погребват.
В решението е отбелязано и че през юни 2024 г. министърът на околната среда и водите е приел, че измененията по проекта не изискват нова оценка за въздействие върху околната среда. Постоянният комитет отчита позицията на властите, че промените не предполагат значително отрицателно въздействие върху защитените местообитания и видове. Едновременно с това са поискани екологични проучвания за второто платно, поддържане на водостоците и мерки срещу смъртността на животни. Това е условна зелена светлина за строителство, придружена от контрол, а не капитулация пред една от воюващите страни.
Министерството на околната среда и водите също потвърждава, че източното трасе може да започне възможно най-скоро. Според ведомството то ще изведе движението от Кресненското дефиле и ще намали натиска както върху природата, така и върху пътната безопасност. Министерството посочва, че недовършеният участък трябва да получи две нови трасета, а сегашният път през дефилето да остане допълващ. Тази позиция е потвърдена и от Българското национално радио, което отразява решението и различните позиции на участниците.
През юли и август 2026 г. редовното правителство на министър-председателя Румен Радев прекъсна десетилетното политическо шикалкавене около АМ „Струма“. Регионалният министър Иван Шишков обяви отстраняването на последната пречка пред строителството, задейства отчуждаването на необходимите терени и потвърди, че държавата ще финансира трасето. Обходът на Кресна вече се изгражда, а строителството на участъка Крупник–Кресна в посока Кулата–София трябва да започне през 2027 г. Така кабинетът превърна безкрайните обещания в конкретен план, като постави 2031 г. за реалистичен срок за завършване на първото магистрално платно.
На 12–13 август 2026 г. кабинетът:
- отстранява обявената от министрите „последна пречка“ пред строителството;
- започва отчуждаване на терените по одобрения ПУП;
- осигурява държавно финансиране, след като възможността за европейско е загубена;
- предвижда строителството на участъка Крупник–Кресна в посока Кулата–София да започне през 2027 г.;
- поставя срок обходът на Кресна да бъде завършен до края на 2027 г.;
- определя 2031 г. като реалистичен срок за първото магистрално платно.
Това е потвърдено от МРРБ, БТА и NOVA.
Най-жестокият факт в целия скандал е, че държавата превърна шестнадесетина километра път в многогодишен административен лабиринт. Политици, институции, проектанти и активисти си разменят обвинения, докато гражданите продължават да преминават през опасното дефиле сред тежкотоварен трафик. Екологичният контрол не може да бъде премахнат само защото пречи на нечий график, но и процедурите не бива да се използват като безкраен инструмент за блокада. Отговорността е преди всичко на властите, които не успяха навреме да изработят законен, технически убедителен и обществено защитим проект.
Сагата има и грозно медийно измерение. Едната страна превръща всеки природозащитник във враг на развитието, а другата често говори така, сякаш транспортната безопасност е досадна подробност. Между тези две кресливи крайности изчезва същинският въпрос: защо България не може едновременно да построи безопасна магистрала и да изпълни екологичните си задължения? ТАСС, Xinhua, Gazeta.ru и Al Jazeera не са използвани като източници, защото при проучването не беше установено тяхно съдържателно отразяване на конкретната априлска среща. Приписването на информация на несъществуващи публикации би било журналистическа измама.
Данните на Съвета на Европа показват още нещо неудобно: казусът не е възникнал през април 2024 г. и не може честно да бъде сведен до една акция на „зелените“. Досието започва през 2001 г., закрито е през 2009 г. след уверение, че дефилето ще бъде избегнато, а през 2015 г. отново е поставено под наблюдение след промяна на намеренията на държавата. През 2021 г. международна мисия препоръчва по-добро сътрудничество и използване на надеждни данни. Следователно конфликтът е продукт на дългогодишно институционално лъкатушене, а не на еднократен априлски заговор.
Краткият анализ на „Маринов NEWS“: най-голямата заплаха за АМ „Струма“ не са костенурките, вълците или екологичните жалби, а държава, която десетилетия сменя решенията си и после търси удобен виновник. Природозащитните организации носят отговорност всяко тяхно възражение да бъде подплатено с публични и проверими данни, но властта носи несравнимо по-голямата тежест да предложи законосъобразен проект и да го изпълни. България няма нужда от нова медийна война, а от магистрала, реални защитни мерки, прозрачни срокове и край на административния фарс.
Редовното правителство на Румен Радев и регионалният министър Иван Шишков извадиха АМ „Струма“ от административния капан и превърнаха проекта в реален строителен ангажимент. Решенията от юли и август 2026 г. осигуриха отчуждаването, държавното финансиране и конкретна последователност за изпълнение на първото платно. Второто трасе все още изисква проектиране и екологична процедура, но най-важната промяна вече е факт: след години на политическо бягство от отговорност държавата най-сетне заяви кога, как и с какви средства ще строи.
Източник: Маринов NEWS
