Сеул поиска извинение от Украйна: двама севернокорейски пленници предизвикаха дипломатически спор
Двама севернокорейски войници, пленени от Украйна по време на бойните действия срещу Русия, се оказват в центъра на неочакван дипломатически спор между Киев и Сеул. Южна Корея настоява Украйна официално да се извини, след като Володимир Зеленски публично разкри, че двамата военнослужещи са били прехвърлени в Южна Корея. Сеул твърди, че страните са се договорили операцията да остане поверителна заради сигурността на самите войници и техните семейства в Северна Корея. Киев оспорва съществуването на подобна договорка. Така един хуманитарен и правен казус се превръща в дипломатически проблем между две държави, които досега имат общ интерес да ограничават военното сътрудничество между Москва и Пхенян. Следвайте „Маринов NEWS“ в Телеграм за още актуални новини.
ЛИНК В КОМЕНТАРИТЕ.
#ЮжнаКорея #Украйна #СевернаКорея #Зеленски #ЛиДжеМьон #КимЧенУн #Русия #Путин #Военнопленници #Курск #Сеул #Киев #Пхенян #ВойнатаВУкрайна #МариновNEWS
Скъпата зима вече е риск за ЕС, но газовите доставки остават стабилни
Публичното разкриване на тайна операция постави Киев и Сеул в необичаен спор
Al Jazeera съобщава, че Южна Корея е поискала официално обяснение и извинение от Украйна заради публичното разкриване на прехвърлянето на двама севернокорейски военнопленници в Сеул.
Двамата войници са пленени от украинските сили в руската Курска област през януари 2025 г. Те са част от севернокорейските сили, изпратени да подпомагат Русия във войната срещу Украйна.
Случаят придоби международна известност, когато Зеленски говори за двамата пленници в обръщението си пред Общото събрание на ООН.
Украинският президент потвърди, че те вече са прехвърлени в Южна Корея. Той използва случая и като пример за участието на Пхенян във войната на страната на Москва.
Именно публичността предизвика острата реакция на Сеул.
Южнокорейското президентство твърди, че Киев и Сеул предварително са се договорили информацията за трансфера да не бъде разкривана. Според южнокорейската страна самата Украйна първоначално е поискала операцията да бъде пазена в тайна.
Украинската страна представя ситуацията различно и отрича да е нарушила договореност за конфиденциалност.
Това превръща спора в нещо повече от недоразумение около една публична реч. Сеул заявява, че отричането на договорката за поверителност засяга доверието между двете правителства.
На 28 септември южнокорейското външно министерство привика временно управляващия украинското посолство Андрий Виешкин и му предаде „сериозните опасения“ на правителството. Сеул отново поиска официално обяснение и извинение.
Но защо Южна Корея държи толкова силно информацията да остане тайна?
Една от причините е сигурността.
Двамата военнослужещи са напуснали една от най-затворените държави в света. Според Сеул публичното разкриване на трансфера може да създаде риск не само за тях, но и за техните близки, които са останали в Северна Корея.
Има и политическо измерение.
Правителството на президента Ли Дже-мьон подкрепя усилията за възстановяване на диалога с Пхенян. Появата на двама севернокорейски войници в Южна Корея неизбежно се превръща в чувствителен въпрос в отношенията между двете Кореи.
Самите пленници също поставят необичайни правни въпроси.
Reuters съобщава, че двамата вероятно ще преминат през разпити и проверки за сигурност, след което южнокорейските власти ще решат какъв статут да им предоставят и как да протече евентуалното им установяване в страната.
Министерството на обединението в Сеул посочва, че случаите ще бъдат разглеждани според съществуващото законодателство и досегашната практика за севернокорейци, пристигнали в Южна Корея.
Това е възможно заради особената позиция на Сеул спрямо гражданите на Северна Корея. Южнокорейската конституционна и правна система не разглежда отношенията между двете Кореи по същия начин като отношенията между две обикновени чужди държави.
Още преди трансфера Киев и Сеул водят разговори за съдбата на пленниците.
През юни външните министри на Южна Корея и Украйна се договарят въпросът да бъде решаван в съответствие с международното право и хуманитарните принципи. Според южнокорейски медии двамата войници са изразили желание да отидат в Южна Корея.
Случаят обаче има значение далеч отвъд съдбата на двама души.
Той отново насочва вниманието към участието на Северна Корея във войната. Според оценки на южнокорейското разузнаване, цитирани от Al Jazeera, Пхенян е изпратил приблизително 14 000–15 000 военнослужещи в подкрепа на Русия от 2024 г. насам. Южнокорейски, украински и западни представители твърдят, че севернокорейските части са понесли тежки загуби.
За Украйна пленяването на севернокорейски войници има и политическа стойност, защото предоставя пряко доказателство за присъствието на сили на Пхенян на бойното поле.
За Южна Корея обаче приоритетите са различни. Сеул трябва едновременно да следи военното сътрудничество между Северна Корея и Русия, да защитава хора, които желаят да останат на юг, и да отчита последствията за отношенията с Пхенян.
Точно това различие вероятно обяснява защо публичното изявление на Зеленски предизвика толкова силна реакция.
За Киев двамата пленници са част от международния разказ за чуждестранната подкрепа за Русия.
За Сеул те са и чувствителен вътрешнокорейски въпрос, при който публичността може да има последствия за конкретни хора.
Спорът може да засегне и отношенията между Украйна и Южна Корея. Сеул подкрепя Киев и участва в международните усилия, свързани с войната, но досега внимателно определя границите на военната си помощ. AFP отбелязва, че дипломатическият конфликт може да усложни украинските усилия за получаване на допълнителна подкрепа от Южна Корея.
Анализът на „Маринов NEWS“ е, че спорът показва колко далеч вече се простират последствията от войната в Украйна. Двама войници, пленени в руската Курска област, могат да повлияят едновременно върху отношенията между Киев и Сеул, политиката към Пхенян и по-широкото противопоставяне между Русия и западните партньори на Украйна. За Киев публичността подчертава участието на Северна Корея във войната. За Южна Корея обаче поверителността е била част от защитата на пленниците и техните семейства. Именно сблъсъкът между тези два интереса превърна трансфера от хуманитарен въпрос в дипломатически спор.
Източник: Маринов NEWS
