Помощ, автономност и детско развитие, кога намесата вреди
Когато родителите виждат децата им да се затрудняват, първият им инстинкт често е да се намесят и да подадат ръка. Моята 3-годишна дъщеря обича пъзелите, но понякога се разочарова, когато се опитва да ги нареди. Посочвам едно конкретно парче – „Може би това?“ казвам аз, знаейки много добре, че пасва.
Помощта не винаги е полезна за децата
Скорошно изследване показва, че даването на такава непоискана помощ на децата, дори под формата на подсказка, всъщност може да има обратен ефект. В три експеримента деца, работещи върху конкретна задача, получават съответно подсказка, правилен отговор или никаква помощ. Тези, на които се дава първата или втората опция, се чувстват по-малко компетентни, изпитват по-слабо удоволствие от задачата и проявяват по-ниска склонност към търсене на предизвикателства в сравнение с децата без помощ.
„Противоинтуитивно е, че помощта има такива непреднамерени последици“, споделя авторката на изследването Джели Сирксма, асистент-професор в Катедрата по развойна психология в Университета в Утрехт. „Намирам за изключително интересно, че самото предлагане на помощ предава множество имплицитни послания на децата и може да им повлияе на толкова много нива.“
Резултатите поставят под съмнение утвърдените постулати в психологическата теория, родителската практика и образованието, че косвената помощ под формата на подсказки или насочване неизменно е благотворна за децата. В по-широк план изследването представя значима концептуална основа, за да се преосмислят начините, по които възрастните могат да оказват подкрепа така, че тя да бъде подпомагаща автономността, а не демотивираща.
Смятам, че е от съществено значение децата да преминават през затруднения. Обичайният ни импулс е да възприемаме тези ситуации като негативни за тях, но е напълно възможно да е валидно и обратното“, отбелязва тя. „Въздържането от намеса подпомага формирането на усещане за компетентност, тъй като имплицитно комуникира вяра в способността на детето самостоятелно да доведе задачата до край.”
Работата на Сирксма по-рано е изследвала как помощта между деца може да насърчава негативни възприятия за самите тях или за другите, да поддържа неравенства и да възпрепятства ученето. Например в нейно изследване от 2023 г. се установява, че децата не разпределят помощта си равномерно между връстниците, което потенциално допринася за поддържането на различията в постиженията. Най-малко ефективна помощ се оказва на деца, които изпитват затруднения със задачата, докато най-подкрепяща е помощта, насочена към връстници, които вече демонстрират добро представяне.
Последното изследване, проведено в сътрудничество с Еди Брумелман, доцент в Университета в Амстердам, изследва психологическите последици от получаването на непоискана помощ в средното детство.
Общо 619 деца на възраст между 7 и 9 години получават шест пъзела с блокчета. Независимо от представянето им, на децата на случаен принцип е съобщено, че изследователят смята, че те се нуждаят от правилния отговор, от подсказка или че не се нуждаят от никаква помощ. След това им е даден седми пъзел за решаване – съответно с правилния отговор, с подсказка или без помощ.
След това децата са попитани колко добре се справят с теста с блокчета, колко им харесва тестът и от колко помощ смятат, че се нуждаят. Те отговарят по скала от 1 (изобщо/никаква) до 6 (много). На част от децата е даден избор между още 4 лесни или трудни пъзела като по този начин се измерва търсенето на предизвикателства и мотивацията за задачата.
Получаването на непоискана помощ изглежда подкопава възприятията на децата за собствените им способности и ги кара да вярват, че се нуждаят от повече помощ. Децата, които получават помощ, оценяват представянето си като по-слабо в сравнение с тези, които не получават помощ, като не се установява значима разлика между двата вида помощ. А децата, които получават директно правилния отговор, харесват задачата по-малко от тези без помощ.
Освен това децата, получили помощ под каквато и да е форма, вярват, че се нуждаят от повече помощ от групата без помощ. И накрая, децата, на които е била дадена помощ, избират по-малко трудни пъзели от тези, които не са получили помощ.
„Във всички аспекти както подсказките, така и директните отговори имат негативен ефект върху децата“, обобщава Сирксма. „Получаването на помощ, за която не са помолили, може да осуети усещането на децата за автономност и компетентност – и няма значение какъв вид е помощта.“
Дайте на децата пространство да намерят собствените си решения
Въпреки добрите намерения, непоисканата помощ може да накара децата да омаловажат собствените си способности и да загубят мотивация. Резултатите са в съответствие с теорията за самоопределението в психологията, според която вътрешната мотивация се преживява като автономна и самоуправляваща се.
Педагозите често дават повече непоискана помощ на ученици, които принадлежат към интелектуално стигматизирани групи, като ученици от семейства с нисък социално-икономически статус или имигрантски произход. Подобна неравномерна форма на помощ може неволно да поддържа съществуващите неравенства, отслабвайки възприятията на тези ученици за собствената им компетентност.
За родители като мен това означава да се опитаме да дадем на децата си пространство да преминават през трудностите и да се научат сами да намират решения. Сирксма, майка на две малки деца, съзнателно се въздържа и прави пауза, когато усети импулса да се намеси с помощ, която не е била поискана.
„Научих се, че трябва да им позволя да се затрудняват и да им давам време сами да разберат“, обяснява тя. „Възможно е по-продуктивният подход да бъде насочен към развиване на уменията на децата да разпознават кога и как да търсят помощ, вместо възрастните да се намесват преждевременно. Нека наблюдаваме дали можем да ги научим сами да инициират този процес.“
